рефлекси и акценти

                                Зиб. Наследството на Мари

                (параисторически квазироман)

ЗИБ е мъртво вълнение, което се образува от теченията и разместването на водните пластове в морето под въздействието на продължителни предходни пориви на вятъра. При специфичен релеф и малка дълбочина на морското дъно в близост до бреговата ивица „отмрелите вълни“ се появяват, дори когато вятърът отдавна е спрял. Те могат да се определят също като „старо ветрово вълнение“ под морската повърхност, което увлича плувеца навътре в морето с голяма сила, обричайки го на сигурна гибел, ако няма кой да му помогне с подходящи спасителни средства. „Зиб“ е архаична дума с руски произход, турският еквивалент на която е „Сологан“, използвана от българските моряци и рибари.

          Мъртвото вълнение, понятието за което е използвано в заглавието на романа, е метафора за житейската драма на мнозина, попаднали в турбуленцията на преходното време между две епохи в най-новата история на българското общество: 

Изкушен от предложението на някогашния си колега и приятел, издигнал се до управител на голям вестник, бивш журналист и настоящ редактор в академично издание с исторически профил се опитва да разбере истината за смъртната присъда на млад армейски офицер – последната изпълнена преди отмяната на това наказание, и приема да напише статия за изданието след като се запознава с документ, попаднал в ръцете  на вестникарския шеф. Макар и със съмнителна автентичност, от него става ясно, че разстреляният за „измяна на родината“ е имал приятелка, студентка по психология, за която е възнамерявал да се ожени. След неговия арест тя е успяла да емигрира във Франция с помощта на свой познат – перспективен учен, пребиваващ в страната като гост-лектор, също е влюбен в нея, за който впоследствие се омъжва. Завършила образованието си и направила успешна научна кариера в чужбина, тя в този момент се оказва в България по програма за преподавателски обмен. Нейните спомени, събудени от срещите ѝ с редактора, разкриват истината за присъдата на екзекутирания офицер, която няма нищо общо с мотивите на съда, пледоарията на защитата и предишните вестникарски публикации – истина за личните драми на персонажите, вплетени в сложната и противоречива картина на генезиса на съвременното общество.          

 

В „Зиб. Наследството на Мари“, наречен от автора със самоирония „параисторически квазироман“, е направен опит за пресъздаване на връзката между близкото минало и настоящето без митовете, предразсъдъците и идеологическите клишета, често замъгляващи преценката на съвременника за герои и събития, за които споменът у мнозина вече е излинял.

                           В електронен и/или хартиен вариант романът може да бъде закупен от: 

                                https://izdavam.com/bg/book/ZIBNasledstvotonaMari/6469