 |
Йоханес Вермеер, Географът (1668/69), възпроизведено по публикация в |
В наивните години на младостта си робувах на илюзията, че светът и животът са точно та-кива, каквито ги възприемам и преживявам. С други думи, че „обективната” (и при това често „абсолютна”) истина ми е дадена по рождение, а досадният факт, че съществуват представи, различни от моите, може да се обясни само с това, че те просто не са верни. Отдавна не мисля така. Това, което промени гледната ми точка беше откритието, че много от предишните събитията в моя живот не са се случили точно така, както ги възпроизвеждаше споменът ми за тях. – През погледа на другите или по свидетелството на различни документи (снимки, писма и разни други подобни „артефакти”) уж познатите ми неща ставаха до такава степен неузнаваеми, че понякога започвах да се съмнявам дали някои от тях въобще са се случили. Струва ми се, че това чувство е спохождало мнозина.
 |
Едвард Мунк, Викът (1893), възпроизведено по публикация в www.store.bg |
Хората имат различни гледни точки към нещата. При това те непрекъснато се менят като създават един общ поток от множество неустойчиви изображения на света и живота. Дали в него се оглежда някаква първична, автономна и в този смисъл неподвластна на субективното впечатление реалност е загадка, която са се опитвали да решат мнозина. Досега не съм срещнал достатъчно убедителен отговор. Самият аз продължавам да го търся. Но по-важното е друго – това, че никоя от конкуриращите се представи не е привилегирована и въпреки постоянния стремеж някоя от тях да измести останалите, всяка сама по себе си е ценна за опита ни да разберем това, което се случва с нас и около нас. – Причина, която ми изглежда достатъчно извинителна да се опитам да представя своите виждания по един или друг въпрос, привлякъл вниманието ми. Да ги представя като „пътеписи” – описания, подвластни на атмосферата на конкретния момент, на неуловимото „тук и сега”, които макар и оцветени от емоцията и личното пристрастие ще послужат на някой друг пътешественик при собствените му странствания във времето и пространството, което обитава; виртуални в основния смисъл на термина, означаващ скритата във всяко нещо възможност то да се прояви по друг начин, да притежава друго лице освен вече познатото.
 |
Салвадор Дали, Раждането на човека, възпроизведено по публикация в www.wordpress. com. |
Материалите в този сайт (при цялото си своеобразие блогът все пак е такъв) не са групирани тематично – мисля, че дребнавото разграничение, което днес обикновено се прави между областите на политиката, науката, икономиката, изкуството, образованието и т.н., е изкуствено, и в крайна сметка пагубно за разбирането на заобикалящия ни свят и самите себе си. Разделил съм поместваните текстове единствено жанрово и по характер: тези в "рефлекси и акценти" са на злободневни теми, а обобщенията в „статии и есета” и "разкази и новели". Необходимата информация за автора, както и адреса за контакт с него е в „опит за автопортрет”. Давам също така възможност за публикуването на критични „позиции и оценки” при спазването на три условия – да кореспондират смислово с проблема, за който се отнасят, да спазват добрия тон и да имат приемлив обем.
© Ангел Кондев – автор, 2011
© Copyright 2011 by Angel Kondev
Всички права по смисъла на Закона за авторското право и сродните му права запазени. Публикуваните материали не могат да бъдат обработвани, а така също цели или отделни техни части да бъдат възпроизвеждани и разпространявани по каквито и да е начини без писменото разрешение на автора, с изключение възпроизвеждането за лични цели и цитирането при спазване на изискването за посочване името на автора, заглавието и източника на информация.
