ПОСЛЕДНАТА
ВОЙНА НА РУСИЯ
Кой случай на употреба ще се окаже
валиден, когато става въпрос за сегашната война на Русия срещу Украйна?
Колкото и да звучи цинично на фона на страданията,
жертвите и разрушенията, причинени на Украйна и нейния народ, бруталната руска
инвазия успя да постигне един неочакван за кремълските „стратези“ резултат. –
Разруши до основи мита за величието на руската култура и руския народ.
Преди нахлуването на окупаторите, нагло самопровъзгласили
се за „освободители“, които трябва да спасят украинците от самите тях, и
най-строгите критици на Москва правеха разграничение между официалната руска
политика и руската нация; между руския елит и управлявания от него народ, който като цяло беше приеман за носител на
култура, създала високи образци на науката и изкуството, обогатили европейските
достижения.
Днес подобно разграничение изглежда все
по-нелепо.
Войната и особено дивашката стратегия на
„изгорената земя“, която приложиха руските военни, свали безкомпромисно не само
маската от лицето на президента Путин и политическия режим, създаден от него.
Тя също толкова радикално развенча илюзията за руската духовна извисеност,
въплътена в тайнствената и магнетична „руска душа“. А на освободеното от
романтичния мираж място бързо кристализира разбирането за трайния интелектуален
и морален дефицит, който превръща Русия в заплаха за целия цивилизован свят. – Не
Путин, не неговия режим с алчните олигарси, зловещи шпиони и кръвожадни генерали,
не дори и болшевишките чугунени глави, възкресяващи в бляновете си чудовището
Сталин с неговия ГУЛАГ, а именно Русия! Русия с цялата ѝ „висока култура“!
В руската история има натрупвания, които
са симптоматични и не могат да се подминат с лека ръка. Още при формирането си
като самостоятелен етнос през 13-ти век в „генома“ на руснаците е заложена
враждебността към европейската културна идентичност и трайното влечение към
азиатските деспотични форми на социална организация. Това ясно се вижда в
политиката на верния васал на Монголската империя („Златната орда“) Александър
Невски, велик княз на Владимирско-Суздалското княжество, който по-късно е канонизиран
от руската църква като национален „герой-светец“, олицетворяващ до наши дни в
най-висока степен руската национална идентичност. И, на свой ред, разкрива
логиката в цялата последваща руска история като верига от тиранични режими,
емблема на които стават личности като Иван Грозни (16 век), Петър Велики (17-18
век), Владимир Ленин и Йосиф Сталин (20 век), останали в паметта на поколенията
наред с всичко друго и с патологичната жестокост (при някои – откровен садизъм)
при упражняването на своята власт.
Антиевропейският азиатско-номадски „коловоз“,
по който са поели руснаците в началото на историческия си път, е причина за
тяхното все по-забележимо отдалечаване от тенденциите в развитието на западните
(спрямо тях) народи след епохата на Новото време и Просвещението. Това
естествено поражда потребността от наваксване на пропуснатото, от догонване на европейските
достижения, но, от друга страна, заложеният в самоличността им „ген“ не
позволява искреното и пълноценно приобщаване към тези достижения, а го превръща
в повърхностна имитация, в бутафорията „Потёмкинские дере́вни“ – театралният декор с живописни
селца, строени от княз Потьомкин за заблуда на императрицата Екатерина Втора. И
именно тази имитативност, тази повърхностна рефлексия върху западната култура
поражда комплекса за непълноценност и съпровождащото го вътрешно напрежение при
опита за неговото преодоляване, станали основа за формирането на трите стълба,
върху които се крепи цялата конструкция на днешната руска идентичност.
Първият е
идеята за „руската изключителност“.
Руснаците, руската държава и руската култура не са
като другите; те са нещо различно, нещо уникално в степен, надхвърляща смисъла
на тези понятия. – Този начин на мислене пронизва всички области, в които
руският „колективен Аз“ влиза в неизбежен допир с европейския свят и се налага
да се съизмерва с другите негови обитатели: в науката и изкуствата, в
политиката и морала, та чак до интимните отношения между половете. И всичко
това – събрано и компресирано във всепоглъщащата идея за непонятната „руска
душа“, в която западната рационалност е
разтворена в източния мистицизъм.
„Умом Россию не понять“ на поета от епохата на
руския романтизъм Фьодор Тютчев е най-кратката дефиниция, обхващаща всичко
„изключително“, което неговата „велика“ родина е способна да роди в широкия
диапазон от „сеизмичните“ трепети на Пушкиновата Татяна (може и Толстоевите Ана
Каренина или Наташа Ростова), през „извънземната“ иконография на Андрей Рубльов
или „магическите“ театрални шедьоври на Станиславски, до „вселенските“ открития
на Ломоносов и Менделеев или „революционните“ изобретения на Попов, Циолоковски
и Корольов, направили възможен „историческия“ полет на Гагарин.
Всеки народ – голям или
малък, всяка национална култура – развита или примитивна, богата на високи
образци или по-бедна откъм тях, всяко обществено устройство – модерно или
архаично, демократично или тиранично, са уникални. За да разберем обаче руската
идея за изключителност, трябва да я проектираме в друго семантично поле:
полето, в което тя се съизмерва не с всички други „изключителности“
(уникалности) поотделно, а с всички тях като принадлежащи на някаква имагинерна
цялостност, чужда и враждебна на собствената изключителност.
Казано накратко,
руската изключителност е „изключителна изключителност“
На второ
място е идеята за „руското превъзходство“.
Тази идея логически следва от разбирането за
„руската изключителност“, но същевременно я надгражда с допълнителен смисъл. Носещото
етикета „Made in Russia“ е по-добро от всичко останало, най-вече от
европейското и въобще западното. Но тъй като при изделията, задоволяващи
човешките нужди в профанната сфера на бита и всекидневието, тази свещена мантра
изглежда повече от нелепа и трудно отеква и в най-форматираната от пропагандни
клишета глава, тук акцентът е поставен върху областите на изкуството, науката и
военните технологии, преплетени по един парадоксален начин в общ възел. И точно
затова идеята за „руското превъзходство“ придава допълнителен смисъл на идеята
за „руската изключителност“. – Превъзходството е едновременно „изстрадана
жертва“ и „свещен дълг“: изстрадана жертва, защото е постигнато със непосилно
усилие, изискващо лишаване от простите житейски радости като приличен дом,
нормална храна и удобно облекло; свещен дълг, защото е превъзходство на общата „родина-майка“,
извън задушаващата прегръдка на която всеки порив за лично достойнство и щастие
става неуместен.
Месианската
идея е третият стълб на съвременната руската идентичност.
Тя е логическия завършек на светоусещането,
конструирано от предходните два и макар в най-радикалната си форма да е продукт
на обстоятелствата от последните стотина години, има по-дълбоки исторически
корени, които могат да се проследят чак до 15-ти век, когато е формулирана
доктрината за Третия Рим в лицето на тогавашното Московско княжество.
Месианската идеология е характерна за цялото
историческо развитие на Русия, но особен енергиен импулс тя добива от
болшевишката революция. Въпреки че се обявяват за атеисти и антиклерикали,
болшевиките развиват старата религиозна концепция, преформатирайки я в теорията
за световната победа на установения от
тях нов обществен строй. С нея те се стремят да наложат руския комунистически
стопански и политически модел върху останалия свят – нещо, което практически
частично успяват да реализират след края на Втората световна война с постепенното
поставяне през втората половина на 20-ти век на много държави от Европа, Азия и
Африка (плюс Куба в Латинска Америка) в полуколониална зависимост от
възстановената под името Съветски съюз (СССР) Руска империя.
В хода на еволюцията на класическата идея за Третия
Рим в идея за Световната социалистическа система (Социалистически лагер, Източен
блок) се поражда обаче една значима иновация: ако първата допуска някаква
приемственост от предходните състояния на европейската (западната) цивилизация
– състоянията, обобщени в представите за Първия и Втория Рим, то в нейния комунистически
вариант разривът е пълен. – При него натрапваният
от руското месианство социално-културен модел е абсолютно несъвместим с каквото
и да било друго обществено устройство; колективното руско Аз става пълен
антипод на останалия свят.
Това ново съдържание на руската месианска идея, което
според един поетичен израз не допуска съществуването на два свята – единият е излишен, а войната
между тях е на живот и смърт, – е
сърцевината както на днешната кремълска политика, така и на съвременната руска
идентичност и светоглед.
Европейската (Западната) цивилизация,
формирала се с драматични (а често и трагични) перипетии в хода на повече от
три хилядолетия, е преди всичко начин на живот и принципи на социална
организация, които могат да се дефинират също чрез три взаимосвързани
компонента: 1) доминиране на личностното, индивидуалното начало; 2) рефлексивен
рационален дух, подлагащ на постоянна преоценка собствените си възможности и
достижения; 3) мощен и устойчив импулс за преобразуване на наличните условия,
за постоянно изобретяване на природния и социален свят. Тази цивилизация е
самообновяващ се проект, проект в развитие, доказал потенциала си да приобщава
култури с различен произход и историческа съдба, защото не е техен антагонист,
не е тяхното отрицание. И тъкмо затова опитът на която и да било културна
самоличност да се изгражда чрез агресивно отрицание на европейските (западните)
ценности и принципи на обществено устройство е обречен на провал; провал, който
обаче може да е съпътстван с много беди и страдания.
Войната, която сега се води за
колонизирането на Украйна, вече причини много смърт и разрушения, макар че те
са само намек за това, което предстои да се случи, ако агресорът не бъде
възпрян навреме. А въпросът в какъв смисъл тази война ще бъде „последната“ за
Русия засега остава без отговор.
© Copyright 2022 by Angel
Kondev
Няма коментари:
Публикуване на коментар