"званите" и "призваните" арабска революция Бежанска криза безсмъртие виртуална реалност геополитика глобализъм гражданско общество демокрация Европейска солидарност европейска цивилизация западен рационализъм идентичност изкуствен разум информационни технологии ислямска държава ислямски тероризъм историческа необходимост католицизъм културна криза културна традиция локалност медийни манипулации национализъм национални интереси невидимите нетолерантност образователна политика олигарси патриотизъм политическа конспирация постиндустриално информационно общество православие расизъм рационализъм религиозен фундаментализъм руска "демокрация" руски империализъм случайност социални размирици съвременна България съвременно образование тероризъм художествени символи цивилизационен избор цивилизационен инстинкт

петък, 10 ноември 2017 г.

разкази и новели




„Откъде идваме? Кои сме? Къде отиваме?“ Това записва Пол Гоген в долния ляв ъгъл на платното, което рисува в Таити малко преди опита да се самоубие, отчаян от болестите и житейските несполуки. „Но защо държи той толкова да нарисува тази картина? – пита големият критик и писател Анри Перюшо в биографичната си книга „Животът на Гоген“. – Животът му е угаснал, мечтите му са разбити, за него не съществува вече нищо. Защо толкова държи да изпише още едно платно и какво значение имат шедьоврите. […] За кого? За никого. Пред това платно, най-голямото, което някога е рисувал, той се подчинява само на порива да се отдаде на силите, които са направили от него това, което е, които са създали творчеството му и са определили съдбата му. Само на порива да бъде още веднъж, в най-висша степен.“

„Откъде идваме? Кои сме? Къде отиваме?“ Тези три въпроса изразяват най-дълбокия, базисен и пределен смисъл на всяка философия, всяка религия, всяка митология. А отговорът им, какъвто и да е той, е разбирането ни за самите нас като човешки същества – за целта и предназначението ни, за нашите задължения и нашата свобода.
„Откъде идваме? Кои сме? Къде отиваме?“ е питане, което в нашата съвременност, подвластна на технологията и парите, изглежда безпредметно, даже неуместно. Но това е само привидно. Макар и обвито в дебелата ципа на сляпата страст да притежаваме всичко тук и сега, то непрестанно напомня за себе си при всеки сблъсък със загадките на битието, пораждайки огромно духовно напрежение. Затрупано под дебелия пласт на фантазиите и илюзиите, изфабрикувани в лабораториите на модерната наука, то  настойчиво търси изход в просветлената от чувствата част на нашия разум.
Да излезем от бързата лента на магистралата и поели по опустелите пътища между малките градчета и села, да се вгледаме в човешките лица отвъд суетата на щуро препускащото ни всекидневие. Да се вгледаме в собственото си лице в огледалото за обратно виждане.
Едно „Намигване към Гоген“, което търси отговор на вечните екзистенциални въпроси. Едно взиране в живота отвъд маската на цивилизацията. Едно пътуване с координати между 41°14" и 44°12" северна ширина и от 22°21′ до  28°36" източна дължина.

Информация за разпространението на книгата може да се получи на следните сайтове:





Няма коментари:

Публикуване на коментар