„Откъде
идваме? Кои сме? Къде отиваме?“ Това записва Пол Гоген
в долния ляв ъгъл на платното, което рисува в Таити малко преди опита да се
самоубие, отчаян от болестите и житейските несполуки. „Но защо държи той толкова да нарисува тази картина? – пита големият
критик и писател Анри Перюшо в биографичната си книга „Животът на Гоген“. –
Животът му е угаснал, мечтите му са разбити, за него не съществува вече нищо.
Защо толкова държи да изпише още едно платно и какво значение имат шедьоврите.
[…] За кого? За никого. Пред това платно, най-голямото, което някога е рисувал,
той се подчинява само на порива да се отдаде на силите, които са направили от
него това, което е, които са създали творчеството му и са определили съдбата
му. Само на порива да бъде още
веднъж, в най-висша степен.“ 
„Откъде
идваме? Кои сме? Къде отиваме?“ Тези три въпроса
изразяват най-дълбокия, базисен и пределен смисъл на всяка философия, всяка
религия, всяка митология. А отговорът им, какъвто и да е той, е разбирането ни
за самите нас като човешки същества – за целта и предназначението ни, за нашите
задължения и нашата свобода.
„Откъде
идваме? Кои сме? Къде отиваме?“ е питане, което в
нашата съвременност, подвластна на технологията и парите, изглежда
безпредметно, даже неуместно. Но това е само привидно. Макар и обвито в
дебелата ципа на сляпата страст да притежаваме всичко тук и сега, то
непрестанно напомня за себе си при всеки сблъсък със загадките на битието,
пораждайки огромно духовно напрежение. Затрупано под дебелия пласт на фантазиите
и илюзиите, изфабрикувани в лабораториите на модерната наука, то настойчиво търси изход в просветлената от
чувствата част на нашия разум. 
Да
излезем от бързата лента на магистралата и поели по опустелите
пътища между малките градчета и села, да се вгледаме в човешките лица отвъд
суетата на щуро препускащото ни всекидневие. Да се вгледаме в собственото си
лице в огледалото за обратно виждане.
Едно
„Намигване към Гоген“, което търси отговор на вечните
екзистенциални въпроси. Едно взиране в живота отвъд маската на цивилизацията. Едно
пътуване с координати между 41°14" и 44°12" северна ширина и от 22°21′ до 28°36"
източна дължина.
Информация
за разпространението на книгата може да се получи на следните сайтове:
Няма коментари:
Публикуване на коментар