рефлекси и акценти

АМАН-ЗАМАН И БАСТА!

Преди Коледа във ФБ постнах едно статусче, под ядовитото заглавие „Параноя“, в което имах предвид особеното „екстравертно състояние на духа“, обзело медии и анализатори във връзка със „събитията“ в ДПС. Не, че щях да променя нещо, но се надявах всяко чудо да е за три дни и след празниците никой повече да не се занимава с тази простотия. Уви! От леко психично разстройство, често срещано в посочените професионални среди, състоянието явно се влошава и отива към тежка форма на шизофрения. Вече не смея да влезна ни в Интернет, ни да отворя вестник – навсякъде ще те залее калната лавина от пикантни описания на събитията, тълкувания, прогнози.
ПИСНА МИ! АЙДЕ СТИГА ВЕЧЕ!
Не се ли вижда и с просто око, че всичко е една бутафория, че става въпрос за баналното боричкане около кокала в поизгладнялата напоследък глутница. То не беше „тънката“ символика на провесените за опашките избити вълци, отзовали се в неподходящото време на неподходящото място, то не беше „дълбоката“ геополитическа реторика, поставяща съдбините на света и Клета Майка България в зависимост от кефовете на депесарските чорбаджии, то не беше „драматичното“ укриване по разни посолства и какво ли още не. Вгледайте се внимателно в прословутата реч от Сарая – безвкусна попарка, забъркана от попрочетеното тук и там, но за съжаление останало напълно неразбрано – и ще откриете „високия“ интелектуален хоризонт на нейния автор: много Александър Дугин, омесен „за цвят“ с малко Збигнев Бжежински, под мотото „Не се ебавам“; неповторимият почерк на старата изпитана школа на Шесто на ДС и филиалът му от времето на „соца“, наречен Институт по философия на БАН. Вгледайте се внимателно в „трогателните“ изповеди на „жертвата“ – герой и/или предател – и ще откриете „екзактната“ даскалска стилистика на „Многострадална Геновева“, издържана в духа на същата драматургична школа.
ЗАРЕЖЕТЕ ГЕОПОЛИТИЧЕСКАТА ВИЗИЯ НА ДПС. ТАКАВА НЯМА – ТУК Е НАЛИЦЕ САМО БЕЗДЪННАТА АЛЧНОСТ НА ДС!
Хайде да престанем да виждаме в случващото се с тази (и около тази) партия повече, отколкото в него действително има и по този начин зорлем да я правим по-значим фактор в нашия обществен живот, отколкото е. Това „повече“ няма откъде да се вземе – нито като интелект, нито като морал, накратко – като човешки потенциал. Затова, в заключение, ще се присъединя към молитвата на Железния Сокол, разбира се, в моя перифраза:
„Господи, както и да се казваш Ти, не им давай повече, отколкото могат да налапат!“
27 декември 2015 г. Ангел Кондев