рефлекси и акценти

                                                        ВСЕСЪЖЕНИЕ
     Патриарх Неофит по повод вчерашното опело във Варна на самозапалилия се Пламен Горанов, цитиран днес, 7 март, от "Фокус": "Ако самоубийството е станало по причини, които не са умишлени и целенасочени, а в момент на умопомрачение и липса на правилен разсъдък, тогава опело може да бъде направено."

     Логично е вчерашният общонационален траур, обявен от правителството, да е по същите причини. Какво излиза тогава? Не искам да коментирам нито личността, нито суицидния акт на варненеца. Както се казва, за мъртвите или добро или нищо. В случая предпочитам "нищото". Но не мога да подмина с мълчание блудкавите панегирици, възхваляващи нелепата му смърт, които ни заляха отвсякъде. Когато ги четях в главата ми изплува един текст писан от един блестящ интелектуалец преди близо осем десетилетия:

     "Поставен в крайно неблагоприятни и тежки условия за съществуване, народът ни, повече от всеки друг народ, се нуждаеше от апостоли и от водачи – ясновидци и творци. Неговото нещастие се състоеше в това, че той винаги се виждаше воден от слепи подражатели на чуждото или от отшелници и гении на отрицанието… Духът на това отрицание тежи върху нас и днес. Между другото и защото – изправени пред задачите на едно сурово настояще и принудени да се обръщат към миналото, за да черпим от него упование и нравствена сила срещу изпитанията, които ни чакат – ние мъчно можем да съзрем зад себе си образите, които са ни нужни. Те са затулени там от сенките на други, които само наивността или недоразумението са могли да превърнат в велики народни наставници и водачи."

     Написаното е от проф. Петър Мутафчиев в кратката му студия "Поп Богомил и св. Ив. Рилски. Духът на отрицанието в нашата история", публикувана през съдбовната за България 1934 година. Но с пълна сила се отнася и за днешния ден, който чудесно може да се илюстрира и със забележителната картина на фламандския ренесансов живописец Питер Брьогел Стария "Слепци", която също се изкушавам да припомня на сегашните народни трибуни и жабешкия хор, възпяващ "възвишената саможертва" и "героизма" на изпратения с "всенароден траур" варненец.