Рефлекси и акценти

                                               СЛУЧАЯТ „КАЛИНА” – КОД „ЧЕРВЕНО”

Калина Илиева
снимка от http//skandalno.net

От снимката ни гледа млада привлекателна жена с подчертано делови вид. Наскоро е станала майка, но това едва ли ще предизвика сантиментални чувства в сърцата на десетките предприемачи, докарани до фалит от решенията, които въпросната дама е вземала като ръководител на Държавен фонд „Земеделие” – ключовата институция за разпределението на стотици милиони от Европейския съюз и развитието на аграрния сектор на българската икономика. Ако прибавим към тях освободените от закъсалите фирми работници и техните семейства „феновете” й ще станат десетки хиляди. Става въпрос за придобилата печална известност Калина Илиева, за която стана ясно, че при назначаването си на работа във Фонда е представила фалшив документ за завършена магистърска степен на висше образование.

„Стига с тази Калина,” – ще каже някой – „писна ни от тази история, обикновен криминален случай!” И няма да бъде прав, защото, въпреки че по темата се изприказва и изписа толкова много, струва ми се бе пропуснато най-главното.

Да оставим настрани „кой”, „кога” и „как” е изработил фалшивия документ, „кой”, „кога” и „как” го е приел при назначаването на съответната длъжност. Рано или късно компетентните органи ще разнищят аферата и ще се бият по гърдите, че са успели да разкрият виновните лица. Но едва ли някой ще се напъне да отговори на въпроса „как стана възможно да се случи това” и „какви са неговите дългосрочни последици”.

студентски протест
 сн. http//dnes.dir.bg

Нека да си представим за момент, че девойчето не беше забременяло или поне не се бе опитало да скрие това, при което нямаше да привлече вниманието и до днес щеше да си стои в шефското кресло. Щеше ли от това дипломата му да стане истинска? И ако това очевидно е невъзможно, каква е връзката между образованието и заеманата висша държавна длъжност. За какво въобще да учат младежите като тези, които в края на миналата година протестираха за орязаните бюджети на университетите, щом най-големият работодател им дава кристално ясен знак, че между днешните им усилия и тяхната утрешна професионална реализация няма никаква връзка. Вместо да си губят времето с разни лекции и семинари, вместо да си късат нервите в неравната борба по изпитите, по-добре овреме да се насочат към нещо по-практично – кратки курсове по интригантство и писане на доноси с ролеви игри за усвояване на сервилното поведение към началниците (и особено чужденците). Това техните скучни консервативни професори не могат да им го дадат, а освен това може да свърши работа и в любимата чужбина, където тъй и тъй българските дипломи няма да им помогнат много. Освен това съм сигурен, че ще се намерят достатъчно фирми, които срещу скромни такси веднага ще организират новия вид обучение – по тези дисциплини имаме много великолепно подготвени кадри.

Случаите на фалшифицирани дипломи за висше образование съвсем не са наш „патент”. В световен мащаб явлението като че ли набира скорост и това е феномен, върху който си заслужава да се замислим, защото той може би е симптом за някои по-дълбоки процеси в съвременната глобална култура. Заслужава си да се замислим и върху обстоятелството, че по връзката на този „показател” с кариерата в политиката и държавната администрация се родеем главно със страни като Индия, Пакистан, Нигерия и Танзания. (Вж., напр., публикацията по темата в бр. 5, 4–10 февруари 2011, на във в-к „168 часа”.)

Да се абстрахираме обаче от всичко това. По-важното нещо друго.       

Че българското висше образование има много „трески за дялане” е безспорно. Но това, което трябва да се промени преди всичко друго е отношението, нагласата към него – както в цялото обществото, така и в държавните институции. Без това всички напъни за реформи ще бъдат лицемерни и ялови.

 Нека хищниците в родната ни политическата менажерия се разкъсват в безпощадната си борба за големия пай от плячката. В крайна сметка нищо ново под слънцето. Така е и в животинското царство. Само че там битките колкото и да са кървави,  никога не водят до унищожаването на екосистемата, оцеляването на която е жизнено важно както за жертвите, така и за техните преследвачи. В здравите демократични общества принципът е същия. За разлика от болните, в които алчността, глупостта и заслепението по правило рано или късно водят до гибелта на всички.

„Случаят” Калина Илиева е симптом за остро заболяване на имунната система на нашия обществен организъм. То поразява неговата централна нервна система и парализира способността му за адекватна интелектуална и емоционална реакция към околния свят. Ако не бъде своевременно открито и лекувано, изходът е само един – летален!

© Ангел Кондев – автор, 2011

© Copyright 2011 by Angel Kondev