„МИНДЯ РОК ФЕСТ“ И ИДЕОЛОГИЯТА НА ЗАСТАРЯВАЩИЯ
ТРУБАДУР ЕВГЕНИЙ ДАЙНОВ. „ГОСПОДИН ЗА ЕДИН ДЕН“
„Единадесет
години след своето начало, Миндя рок фест е вече международен“ – с гордост
съобщава на читателите на OFFNews.bg неговият основен
инициатор и неизменен патрон, екстравагантния професор-рокаджия Евгений Дайнов
в публикация от 16 август, рекламираща събитието, което ще се проведе между
23-ти и 25-ти същия месец (https://offnews.bg/kultura/evgenij-dajnov-razkazva-kakvo-shte-vidim-na-mindia-rok-fest-709472.html). Вярно, анонсът за чуждоземното участие се изчерпва с две
балкански банди (гръцка и сръбска) и един ирландец, заселил се за постоянно в
България, но не това е важното. Важна е идеята на „мероприятието“, в която
прозира един политически манталитет, чийто фронтмен отколе е видният столичен
политолог.
Миндя е
малко село близо до Велико Търново по пътя към Елена и Сливен. Село като село. Едно
от стотиците подобни на него в България, лишени от някакви исторически или
природни забележителности. С изключение на една – по бащина линия там е здравият
номенклатурен корен на самия Дайнов. Не трябва да се мисли обаче, че това
обстоятелство е решаващо за екзотичното ситуиране на „грандиозното“ (поне във
въображението на адептите му) музикално събитие. Колкото и да е силен
атавистичният рефлекс родните места на по-първите хора да се уреждат с разни
„екстри“, наследен от епохата на комунистическия режим, не това е първоизточника на идеята за селския
рок-фест.
Идеята е
друга. – Да се възвиси нравствено, естетически и политически простоватият,
непросветен народец. Да се въздигнат тези заслужаващи само снизходително съжаление
хорица, затънали в своите провинциални предразсъдъци и робуващи на отживелите
си традиции, до сияйните духовни висини на модерния човек, чийто аватари са
Евгений Дайнов и себеподобните му. Казано с други думи, да се издигне
„класовото съзнание на трудовите маси“, за да могат те с необходимия ентусиазъм
да прегърнат каузата, за която още не са дорасли. Коя е тази кауза, мисля че
всеки, запознат с устното и епистоларно творчество на титулувания като професор
политически пропагандист, знае.
Ролята,
която рокаджиите и техният политически антураж трябва да изпълнят на селската
сцена, по своя замисъл е гениално проста. Те трябва убедително да представят
образа на благородния мисионер, посветил се на своята велика цивилизаторска цел.
Предполага се, че цветните герданчета, лъскавите капси и рапиди, и другите
шарении по сценичните костюми ще втрещят местните туземци и те заедно с
музикалната рок-религия страстно ще прегърнат и пробутваната им заедно с нея партийна
идеология.
Това,
разбира се, едва ли се случва. Когато след бирената вакханалия, съпътстваща
неизменно всеки рок-фест, остане само опиканата селска поляна, по-вероятно е
аборигените да се съберат отново в опушената кръчма (слава Богу без характерния
сладникав привкус на димящите цигари с марихуана) и да се отдадат на
примитивните си ритуали с първака от селския казан под звуците на балканския турбо
фолк. И със спомена за отминалото събитие, който ще оживее с гласа на Сашка
Васева, кънтящ в нощната тишина със затрогващата възхвала на „Моцарт и Бизе“ в правилната
комбинация с „вино и мезе“.
Споменът
на аристократите-мисионери от преживяното ще подхранва пък изтънчени светски
разговори на тема заслужава ли простият народ жертвата на просветителите. Цяла шекспирова
драма с хамлетовска дилема, присадена на родна политическа почва. Като в
прочутия бизнес спор на Алековите герои, при който Гочоолу, предложил да завъртят
кръчмарска далавера с руски трактир с две отделения – за мужици и дворяни, след
като чува възражението, че няма да се намерят мужици, многозначително отговаря:
„Е па, най-после всички дворяни ли сме бе, бай Ганьо?“
Както и
да го погледнем, рок-фестът в Миндя страшно прилича на руската кръчма на
Гочоолу. Кръпка. Голяма кичозна кръпка върху опалените от августовското слънце
селски поляни. И поредната кръпка върху фрака, взет назаем заедно с
папийонката, за което писах в по-ранна публикация по повод страстната защита на
сайта „Бивол“ от медийния експерт Георги Лозанов.
На фона
на драматичните вътрешни и международни новини, които тази година продължават
да ни заливат и през иначе летаргичния отпускарски август, рекламираният от
Евгений Дайнов рок-фест в Миндя все повече изпъква като емблема на една опасна
политическа идеология, допринесла вече много за пороците на днешното българско
обществото. Опасна, защото се опитва да внуши, че малката, но изключително
креслива и арогантна социална прослойка, която я изповядва, е елита на нацията
– елит с монополно право над модерните демократични ценности. Окарикатурявайки
и компрометирайки по този начин въобще представата за елит, тя замъглява
преценката за истински стойностните идеи и лидери, от които днес се нуждаем, за
да намерим верния ориентир във все по-объркания съвременен свят.
Персонажът
на „градския аристократ-мисионер“ е толкова вреден и излишен, колкото на скромния провинциалист, превърнал се в
„господин за един ден“. Поредното разделяне и противопоставяне на нацията и
нейния действителен елит този път може да се окаже фатално!
© Ангел Кондев – автор, 2019
©
Copyright 2019 by Angel Kondev
Няма коментари:
Публикуване на коментар