„Дългата телеграма“ наистина е необичайно дълга за едно стандартно
дипломатическо писмо – съдържа над 5000 думи и вероятно доста е затруднила
наличната по това време съобщителна техника. Писана е през далечната 1946 г. от
забележителния американски дипломат Джордж Кенан, по това време посланик в
Москва и е адресирана до Държавния департамент на САЩ. Макар че анализира
ситуацията в друга историческа епоха, Кенан прави проникновени обобщения, които
с пълна сила са валидни и днес. Заслужава си да се прочете целият текст на
телеграмата, от който съм направил малка извадка, недвусмислено говореща за
неговата актуалност:
„В основата на невротичния мироглед на Кремъл стои традиционното и
инстинктивно руско чувство за несигурност. Първоначално това е несигурността на
един миролюбив земеделски народ, опитващ се да живее в безкрайна равнина,
изложена на жестоките нашествия на номадски народи. Към това се добавя и
страхът от по-компетентните, по-силните и по-съвършено организираните общества
на икономически напредналия Запад, с които Русия влиза в контакт. Вторият тип
несигурност засяга не толкова народа, колкото руските управници, които винаги
са чувствали, че управлението им е архаично по форма, лабилно и изкуствено в
психологическата си основа, неиздържащо сравнение и неспособно да общува с
политическите системи на западните страни. По тази причина руските владетели
винаги са изпитвали страх от външно проникване, от пряк контакт между техния и
западния свят, от опасението какво би станало, ако руснаците научат истината за
външния свят или ако чужденците научат истината за руския закрит свят.
Несигурността ги е научила да търсят опора само в търпеливата, но безпощадна
борба до тотален разгром на съперника, а не в разбирателството и компромиса с
него…Днес догмата е станала незаменима за тях. Тя е смокинов лист за морала им
и за интелектуалната им непочтеност. Без нея те биха останали в историята само
като последните от дългата редица жестоки и разточителни руски владетели,
безмилостно тласкали страната към нови върхове на военната слава, за да
осигурят външна сигурност на вътрешно слабите си режими…Подобна теза осигурява
оправдание за разрастването на войската и полицията, за изолирането на руския
народ от външния свят и за неизменния натиск за разпростиране на руската
полицейска сила, които съвместно изразяват естествените и инстинктивни стремежи
на руските управници. В основата си това е само продължение на хода на
неспокойния руски национализъм, вековно движение с безнадеждно объркани
представи за нападение и защита…В крайна сметка неразрешима загадка остава кой
в тази голяма страна всъщност получава точна и безпристрастна информация за
външния свят и има ли изобщо такъв. В атмосферата на ориенталска тайнственост и
конспиративност, просмукала управлението, възможностите за изопачаване и
отравяне на източниците и каналите на информация са безкрайни. Неуважението на
руснаците към обективната истина, практическото им съмнение в съществуването й
ги кара да тълкуват всеки оповестен факт като инструмент, използван за една или
друга скрита цел…В това отношение съществува широко поле за разгръщане на
тънкото интригантство, в което руснаците са изпитани майстори. Затрудненията на
чуждите правителства да поставят недвусмислено въпросите си пред руските
политици – доколкото в отношенията си с Русия зависят от благоволението на
незнайни анонимни съветници, които така и остават неизвестни за тях, – според
мен е най-обезпокоителната черта на московската дипломация и западните
държавници би трябвало да я имат предвид, ако искат да разберат характера на
трудностите, с които ще се сблъскат тук…Тази политическа сила разполага с
неограничена власт върху енергията на един от най-многобройните народи в света,
върху една от най-богатите на ресурси национални територии и е зачената от
силните и дълбоки течения на руския национализъм. В добавка разполага със
сложен и широко разпрострян апарат за упражняване на влиянието си в чужбина,
апарат изключително гъвкав и подвижен, управляван от хора, чиито опит и умения
в нелегалните методи нямат прецедент в световната история. Накрая, както личи,
първичните й реакции не се поддават на тълкуване. За тази сила широкият набор
от обективни факти за човешкото общество, с който ние постоянно съпоставяме
нашия светоглед и го променяме, е заменен с нещо като торба с късмети, от която
произволно се вади това или онова, за да се укрепи един предварително изграден
светоглед…Тя не работи по твърдо начертани планове. Не предприема ненужни
рискове. Неподвластна е на логиката на разума, но е крайно чувствителна към логиката
на силата…Трябва да изработим и да предложим на другите нации по-положителна от
досегашната представа за бъдещия свят, към който се стремим…Много народи, поне
в Европа, са изплашени и изтощени от опитите на миналото и повече се вълнуват
от сигурността, отколкото от абстрактната свобода. Те по-скоро търсят
водачество, отколкото отговорност. Ние трябва да сме в по-голяма степен
способни да им го осигурим от руснаците. Не го ли направим, руснаците със
сигурност ще го направят.“
(http://desebg.com/2011-01-12-14-11-34/2667-2016-03-02-08-28-35)
Извън контекста на актуалната политическа ситуация "Дългата телеграма" провокира обаче и един друг въпрос, който обикновено свенливо се избягва – прави го и Кенан – или, за който се говори с половин уста, под сурдинка: връзката между тираничните режими, следващи един след друг в новата история на Русия без какъвто и да било намек за отстъпление по посока на демокрацията в модерния европейски смисъл на това понятие, и същността на руската култура, а това ще рече и народопсихологията, характера на руския народ. Това е една много голяма, но и много важна тема, която в никакъв случай не бива да се подценява. Самият факт, че написаното от Кенан преди повече от 70 години звучи изключително актуално, при това при напълно различни технологични, културни, геополитически и т.н условия, недвусмислено говори, че причината за уродливото отклонение на Русия от нормата, конституираща съвременния свят, е много по-дълбока от простото обяснение с болшевишката диктатура. Ако перифразираме прочутия датски принц от безсмъртното произведение на Шекспир, "Има нещо гнило, много гнило в ...Русия"!
