ДИСКРЕТНИЯТ ЧАР НА ЕВРОПА
ЩРИХИ ОТ ЕДИН НЕЗАВЪРШЕН ПОРТРЕТ
ЩРИХИ ОТ ЕДИН НЕЗАВЪРШЕН ПОРТРЕТ
Европа, дъщерята на Агенор, цар на финикийския град Сидон, веднъж сънувала сън, в който видяла как два материка, приели образа на жени, се борели за нея. Единият бил Азия, а другият този, който е отделен от Азия с море. Азия била победена и отстъпила Европа на другата жена-материк. Европа така и не могла да разбере значението на този сън. Скоро след това обаче била похитена от Зевс, който за да я примами се превърнал в снежнобял бик със златни рога. Отведена от него на остров Крит, тя му родила трима, прочули се по-късно, царе – Минос, Радамант и Сарпедон, (ил. №1). Такъв е късноантичният прочит на мита за Европа, предаден от буколическия поет Мосх (Мосхос) в неговата поема „Идилии” през II в. пр. Хр. – епохата, която в най-общ вид включва завладяването на Елада и разрушаването на финикийския град Картаген от Рим. В по-древните си варианти той може да се проследи далеч назад във времето на пред-гръцките (и пред-полисни) етноси от Източното средиземноморие, от които гърците заимстват (и впоследствие развиват) много елементи на своята уникална култура [1]. Но точно в преразказа на Мосх този мит се превръща в чудесна метафора на сложната и противоречива ситуация,
която възниква при всеки опит за еднозначното дефиниране на Европейската цивилизация.
Кой е нейният „хронотоп”, ако използваме подходящия за случая термин, въведен в теория на литературата за изразяване на органичното единство на пространството и времето в художественото произведение [2]. Отговорът на този въпрос е не по-малко труден от отговора на въпроса за точната източна граница на континента Европа. Използването на конотациите „западна” и „християнска” в случая е колкото изкусително, толкова и подвеждащо.Географските посоки са относителни. Разбрали са го още древните финикийци на границата между седмото и шестото столетие пр. Хр., когато, тръгвайки покрай източния бряг на африканския материк на Юг, след тригодишно плаване се върнали при фараона Нехо II, който поръчал експедицията от Север. Наясно е бил с това и великият генуезец, който около две хиляди години по-късно, търсил морски път към приказно богатия Изток, плавайки на Запад.....
От позицията на направените уточнения относно съдържанието на понятието цивилизация вече може да се направи обобщението, че Европейската (Западната) е преди всичко „modus vivendi“ – начин на живот, принцип („алгоритъм“, базисна форма, „архетип“) на организация на колективното човешко съществуване, – дефиниран чрез три взаимно допълващи се елемента, които макар и от различен порядък, в своето триединство представят нейната същност: 1) доминиране на личностното, индивидуалното начало; 2) рефлексивен рационален дух, подлагащ на постоянна преоценка собствените си възможности и достижения; 3) мощен и устойчив импулс за преобразуване на наличните условия, за постоянно изобретяване на природния и социален свят. Тези елементи, които задават спецификата на Европейската цивилизация, нито са „разтворени“ равномерно, нито присъстват с еднаква „концентрация“ във всички аспекти на живота, протичащ в нейното русло в протежениена повече от две (или дори три) хилядолетия.....
Представените гледни точки за мястото и значението на науката в съвременната епоха са само малка част от дискусията, която започва още в първите
десетилетия на миналия век и може да се обобщи с терминологичната
опозиция „сциентизъм – антисциентизъм”. Но те поставят акцента, който е
изключително важен при обсъждане на по-широката тема за перспективата
пред Западната цивилизация като цяло. Въпреки големите технологични и
социални достижения, научната рационалност, превърнала се в нейна
емблема след Новото време, днес не изглежда толкова привлекателна,
колкото преди. И основната причина за това е, че в силовото поле на
научните символи,формиращи нормите и ценностите, по които протича живота
в индивидуален и колективен план, човешкото битие е станало прекалено
едноизмерно, лишено от цялостност, пълнота и един по-висш вдъхновяващ
смисъл. Да се предполага, че трансформацията, която може да отстрани
този недостатък, ще се осъществи под формата на някакво връщане назад –
било като реабилитация на ренесансовия хуманистичен идеал, било като
някакво възраждане на религиозното чувство и представа – е наивно.
По-реалистично би било, да се очаква формирането на принципно нова
светогледна ориентация, в която образът на света, създаден от
научно-технологичната рационалност, ще бъде вместен в едно по-мащабно
изображение, обхващащо и онези негови аспекти, които се изплъзват от
каноните на физико-математическата логика. В създаването на този нов
светоглед съвременното изкуство вече взема участие. Своя принос предстои да даде и науката. А може би и философията – стига да
погледне реалността в очите и отново да се втурне в самия свят, вместо да съзерцава представите за него, изградени в собствените й конструкции и теориите на естествознанието; старата метафизика отдавна е мъртва, но новата, може би предстои да се роди [6]. И в тази връзка заслужава отново да се чуе казаното от Хосе Ортега-и-Гасет: „Както изглежда човешкият живот не е вещ, той няма природа и следователно трябва да бъде мислен с категории, с коренно различни концепции от тези, които ни обясняват явленията на материята. Задачата е трудна, защото от три века насам физиката ни е приучила да оставяме зад гърба си като нещо незначително и иреално точно тази странна действителност, която е човешкият живот.”[7]. В епохата, през която погледът прониква все по-дълбоко в непрогледния мрак на дълбокия Космос, постмодерният човек от глобалната цивилизация, развила се от здравия и дълбок корен на европейската, вероятно ще се отърси от предразсъдъка, роден през ХVІІІ век, че човешкият живот е просто процес от рода на тези, изучавани в точните науки и ще намери куража да потърси в него смисъл, по-висш от сегашния, (ил. № 39).Информация за разпространението на книгата може да се получи на следните сайтове:
https://www.helikon.bg/author/%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%20%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D0%B2_5579/
https://knizhen-pazar.net/index.php?search=%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%20%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D0%B2&searchin=name
http://www.bookpoint.bg/?cid=3&where=author&search_q=%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB+%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D0%B2
http://bookshop.bg/bg/knigi/avtori/angel-kondev
https://knigabg.com/index.php?page=book&id=45563
https://www.slaveikov.bg/%D0%B4%D0%B8%D1%81%D0%BA%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%87%D0%B0%D1%80-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0-%D1%89%D1%80%D0%B8%D1%85%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%BD%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%88%D0%B5%D0%BD-%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%82/93810/book/
http://www.books.bg/bg/%D1%82%D0%B8%D0%BF-%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80/%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80-%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB_%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D0%B2-5579/%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%8E-500024.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар