рефлекси и акценти

„КОНСПИРАЦИЯТА КТБ”. СКРИТАТА ДРАМАТУРГИЯ НА ЕДИН ПРЕДИЗВЕСТЕН ФАЛИТ

„Да, има нещо гнило във Дания”* - възкликва благородникът Марцел в четвъртата сцена от първото действие на безсмъртната шекспирова трагедия Хамлет, с което създава онази емоционална нагласа за възприемане на последващото повествование, която няма да напусне  читателя до последния му ред.

Има нещо гнило и в цялата история с фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ), и усещането за това започва от самото ѝ начало. Сценарият, по който се развива аферата, изглежда като несръчна заемка от евтина холивудска лента, а посланията на участниците в екшъна – банкери, политици, прокурори, експерти – са толкова противоречиви и объркани, че пораждат у зрителя на „спектакъла” натрапчивия въпрос дали в думите им въобще има нещо вярно.

Цялото говорене – официално и медийно – по случая КТБ (или „казуса” КТБ, както биха се изразили любителите на изящната научна словесност от определени политически среди) може да се резюмира в няколко „опорни точки” – криминален обир с известни извършители, строго наказание за лошите , държавна защита за добрите и др. подобни, които вместо да разкрият замисъла на драматурга по-скоро целят ловко да го прикрият. На всичкото отгоре в осветеното пространство на сцената вече седмици наред се щурат третостепенни персонажи – касиерки, счетоводителки, подуправители, прокурори и дори един пилот на самолет, докато големите „трагически” герои продължават да се размотават из гримьорната и човек започва да се чуди дали въобще ще излезнат от там до края на представлението.

Сигурно за постановчика и репликите, и сценичното поведение на героите в пиесата звучат автентично. Все повече зрители обаче като че ли не са на това мнение. Нещо в развитието на действието им се изплъзва, характерите са изградени неубедително, диалозите са кухи и изкуствени. Пушката, която в първата сцена е висяла на стената в следващата ни в клин, ни в ръкав е заменена с платно на сюрреалист (разбира се, евтина репродукция), а за капак на всичко накрая все пак гръмва, но някъде зад кулисите.

Хайде сега, – ще каже някой – какво искате от такъв зрител, който няма необходимата естетическа култура, за да осмисли предлагания му шедьовър?

Вярно е, че няма. Не само естетическа култура, но и икономическа такава. Може би и политическата му накуцва въпреки самочувствието, че по рождение разбира от политика така, както разбира и от футбол. Гледа театралното представление и се напъва да го проумее с целия присъщ му дефицит от факти и експертен потенциал. Но все пак не е толкова наивен и интуитивно схваща, че всяко следствие трябва да си има причина и ако не я разберем, няма да разберем и това, което тя е породила. Казано на жаргона на криминалистите, докато не се разбере мотива на престъплението, всички улики към евентуалния извършител остават неубедителни. А предлаганата му драма „Конспирацията КТБ” щедро го залива с улики, но не иска да обели и дума по въпроса за мотива, т.е. за нейната причина.

Затова същият този обикновен зрител, лишен от необходимия експертен потенциал и информацията, ревниво пазена от автора и режисьора на представлението, за което се е охарчил, започва да си задава най-различни въпроси:

Как стана така, пита се той, че една обикновена търговска банка успя да съсредоточи в себе си такъв мощен финансов ресурс? Кой, защо и как успя да я „помпа” толкова дълго и с каква цел? И защо точно в този момент за някого стана неизгодно тя повече да функционира? Кой е авторът на анонимния слух, с който започна нейното „клатене”? Защо му трябваше на собственика ѝ сам да иска квестори да влязат в нея и да ровят из далаверите му? Защо толкова пък едни други хора искат тя час по-скоро (и въпреки действащия закон) да бъде фалирана? Ако бъде обявена все пак в несъстоятелност кой и на каква цена ще купи лошите ѝ кредити? Имат ли нещо общо най-големите длъжници на банката с фирмите дето ще участват в големия енергиен проект, който засега е замразен по искане на ЕС? Може ли дълговете им да бъдат купени от задграничния участник в проекта и какво би се случило тогава, ако проектът все пак започне да се реализира по „европейските правилата”?.....?.....?

Без да е чел декартовите „Правила за ръководство на ума” изтерзаният от режисьорските хрумвания зрител рано или късно ще започне да си отговаря на тези въпроси, навръзвайки в здрава логическа верига достъпните му факти. И да проумее скрития замисъл на драматурга подобно на Хорацио в края на трагедията, която споменах в началото:

„…..Туй ще бъде повест

за плътски действия, злодейски страсти,

за противоестествени дела,

за злополуки и съдбовни грешки

и най-накрая за коварни козни,

обърнали се срещу тез, които

са ги замисляли. За всичко туй

аз вярно ще разкажа.”   

      

*Запазен е правописа от превода на Валери Петров в изданието „Уилям Шекспир. Избрани трагедии” на  Народна култура от 1983 година. 

рефлекси и акценти

 ЗЛОВОНЕН ПОЛЪХ ОТ РОЗОВАТА ДОЛИНА

От няколко дни медиите в България информират за едно събитие, което няка си се губи между другите външни и вътрешни новини - позорното прогонване от едно българско село на няколко семейства изтерзани сирийски бежанци, потърсили по съвсем законен и почтен начин покрив над главите си. Повечето иначе речевити родни интелектуалци от всякакъв калибър, профил и цвят гузно са се умълчали сякаш нищо не се е случило. "Какво пък толкова ?" - ще каже някой. - "Я виж какви работи стават по света, пък и у нас. Малко ли са ни другите дертове, та да мислим сега и за някакви си бежанци, дето и без друго създават само проблеми  и ни вкарват в излишен масраф." Само че не е така. За мен това е централната новина, много по-важна от тези, които идват от Украйна, Брюксел или жълтите софийски павета. Новината за развитието на остро заразно заболяване, предизвикано от вирус, който поразява човешката същност и ни превръща в животни. Ако не бъде овладяно, това заболяване може скоро да предизвика смъртоносна епидемия. Със следващия гневен текст, който публикувах и във Фейсбук на 27-ми април, призовавам всички, които от време на време хвърлят по някое око в този блог: НЕ ПОЗВОЛЯВАЙТЕ ТОВА ДА СЕ СЛУЧИ!       

Село Розово, Казанлъшко. Средна гора, аромат на рози и въобще някак си патриотично ти става на душата само като му чуеш името на това село. А като отвориш сайта му, ти става още по патриотично, защото разбираш, че Левски бил "сформирал" там революционен комитет.
Само че когато чета последната новина за него, ми става омерзително. Омерзително, че жителите му са мои сънародници.
Защо бе, розовчани, защо прогонихте клетите бежанци? Козунаците, яйцата и великденските агнета ли ви изядоха? Бирата ли ви изпиха, та не може да уригате самодоволно на мазно, докато се потупвате по издутите шкембаци? Бил ги настанил под наем съселянина ви Митьо Шашмата, дето самото му име говори що за стока е. Е и? Какво общо имат тук измъчените жени и деца, които едва ли са побегнали от домовете си от добро. И нима Иисус не каза на разбойника на кръста до него "Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая /Лука 23:42,43/". Ама не, аз забравих, вий сте патриоти. Големи, от тези, които Ботев обезсмърти със своя поетичен гений. И християни. От тези баш боголюбци, дето по Великден палят най-дебелите свещи и се гъзорят да се проврат под масата с Плащаницата та белким по езически измолят опрощение на греховете си.
Честно казано, срам ме от вас. И не искам да имам нищо общо с вас - ни като род, ни като вяра. Останете си поживо поздраво там, във вашето китно селце, но каквото и да ви се случи, от тук насетне не търсете съчувствие и разбиране от мен. И помнете:"... с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери (Мат. 7:2-8)".

Ангел Кондев