BG ЛЯТО ’25: ОТЛОЖЕНАТА
РЕВОЛЮЦИЯ И НЕЙНИТЕ ПРОРОЦИ
Лято е. Комбайни бръмчат нейде в
полето, а слънцето пече ли пече. Всичко е притихнало в очакване на нови
температурни рекорди: цените, в синхрон с градусите, кротко мърдат нагоре в
очакване на еврото, tv-репортерите,
пратени от коравосърдечните си шефове под палещото слънце, лениво отразяват
поредното ПТП по пътищата и трафика „към“ и „от“ морето – главно гръцкото и
малко българското, пламъци сънливо се вият по поляни и дъбрави, а пожарникарските
шефове търпеливо разясняват пред камери и микрофони ползите от ранното
оповестяване на населението с BG-Alert.
Дори черната пантера, омаломощена и тя от жегите, вяло се разхожда из
североизтока и отказва участие във фотосесиите на FB-ентусиастите.
Скука, скука, скука!
Откъм правителството и парламента,
които можеха поне малко от малко да заместят свършилите още през пролетта
реалити формати, също никакво оживление – от сутрин до вечер въртят омръзналото
на всички парче „Вот на недоверие“, сменят се само диджеите, които го пробутват
като мегахит на сезона.
Скука, скука, скука!
Добре, че са двете малки армии от самоотвержени
бойци, внасящи малко оживление в задрямалия под лятната мараня политически
пейзаж; армиите, тръгнали на свещен поход за правата вяра; армиите на джобните
революции, с бленуваните и сънувани от техните пророци барикади.
Те може и да не са големи, но за
сметка на това са фанатично предани на своите генерали и своя идеал – по-светъл
от всичко светло, което родната история познава досега. И, разбира се, шумни –
толкова шумни, че да сринат крепоста на злото, обладало клетите им сънародници,
така, както старозаветните евреи сринали с вувузелите и пищялките си стените на
порочния Йерихон.
Едната е армията на борците срещу
омразната Европа и проклетото ѝ „евро“, другата – на рицарите, защитаващи непорочната
Темида от нейните похотливи похитители. Първите са патриоти, вторите демократи.
По-точно, казано по подходящ за феновете им начин, първите са Истинските Патриоти,
а вторите – Автентичните Демократи. Излишно е да се уточнява, че и едните, и
другите са единствени и незаменими.
Истинските патриоти мразят Автентичните
демократи, защото се фуклявят, че много са учили, а освен това, защото са се
продали от алчност на омразните европейци за техните скапани пари, които те,
патриотите, са принудени да диплят под дюшеци и в буркани; и още, защото си
падат по гей-паради вместо да носят потури, цървули и овчи калпаци, да жулят
ракия и да вият мъжки хора в ледени води с всички произтичащи от това
романтични последици; но най-вече ги мразят, защото Автентичните демократи се
имат за много умни и красиви, и им се подиграват, че са прости и грозни.
На свой ред Автентичните демократи
презират Истинските патриоти, защото не си дават омачканите левчета, получени в
пликче, чалгата, любовта към „братушките“; и още, защото ненавиждат имигрантите
и държат на свободата да изхвърлят боклука си в близкото дере и да псуват от
сърце на родния си диалект, което твърдят, че било тяхната неповторима идентичност;
а освен това ги презират, защото мразят гей-парадите, международното положение
и умните и красивите.
Има още много причини, при това далеч
по-съществени – психиатрични, парични, биографични, – по които двете армии
изпитват дълбока ненавист една към друга. Но има и нещо, което ги сродява като
сиамски близнаци:
За Истинските патриоти всички, които не им се водят по акъла, са национални предатели и шпиони на Посолството. За Автентичните демократи тези, които не маршируват в техните редици, пък са родоотстъпници и агенти на Другото посолство. Казано иначе, всяка от храбрите армии е „Алтер егото“ на другата, „Другото му Аз“ – едната не може без другата, те са като полюсите на магнита, като двете страни на един и същ медал – две секти, всяка от които може да съществува само, когато координира своето позициониране с другата.
Сектантът-патриот вярва, че е от богоизбраните спасители на нацията със същия фанатизъм, с който сектантът-демократ се изживява като храбрия рицар на свободата и справедливостта: фанатична, почти религиозна вяра, която ги сродява по дух и прави възможен техния съюз в общата им борба с родоотстъпниците и тираните – обстоятелство, което издава, че страдат от един и същ болезнен комплекс.
В сектите на Истинските патриоти и Автентичните демократи ги няма хората, които активно отстояваха своята гражданска позиция по време на всяко по-значимо събитие в десетилетията на мъчително раждане на съвременната българска държавност, на модерна България с всичките ѝ плюсове и минуси. Въпреки някои подвеждащи прилики те дори не са същите, които излязоха на площадите през 2020-та. Днешните сектанти – и в двата лагера, от всяка възраст и социален статус! – са преди всичко довчерашните завършени опортюнисти, в душите на които конформизмът и страхливото живуркане в спарените гънки на прехода постепенно натрупаха разрушителна енергия, караща ги днес да копнеят за „революции“ и „барикади“ с надеждата да си присвоят липсващата им значимост; да си присвоят биографии, даващи смисъл на скучното им съществуване, а защо не и нещо по-материално покрай това.
Тъкмо от тъмната енергия
на фрустрираните индивиди се възползват ловките политически спекуланти, за да организират
маргинализираните и комплексирани тълпи – слава Богу не толкова многобройни,
колкото им се привижда! – в квазипартийни формирования с подвеждащо възвишени имена.
Напътствани от своите пророци, които говорят с вътрешния им глас и често казват
това, което самите те не смеят да изрекат на глас (знае ли човек
как ще се завъртят нещата), праведните сектанти сега пъплят по площадите и
като хипнотизирани скандират мантрите, с които ги зомбират.
Визията и начина на
говорене на пророците на Истинските патриоти са твърде различни от тези на Автентичните демократи: първите
залагат повече на кръчмарското перчене, уличния жаргон, събуждащата първични
емоции реч и арогантността на кварталния бабаит; вторите предпочитат камуфлажа
на академичното говорене, на изисканите салонни маниери, на изтънчените
словесни каламбури, започващи със „следователно…“, „видно е, че…“ и други
подобни, почерпени от учебниците по реторика, които да ги легитимират като
безспорни интелектуални авторитети, разкриващи пред своите последователи истини
от последна инстанция.
Това различие обаче е подвеждащо. Способността да моделират мислите и емоциите на зарибените от тях последователи и едните, и другите черпят от ловката подмяна на фактите с евтини фалшификати. Особено за собственото си „героично минало“ на борци за правда и свобода, което преданите им сектанти трябва да приемат като модел за своя собствен биографичен катарзис.
Лято е, термометрите са на път да
регистрират нови рекорди, а в размътените от жегата глави на Истинските
патриоти и Автентичните демократи продължават да мержелеят революции. Ако не
веднага, то с първото есенно захлаждане. Пророците им обещават септември да
бъде май. Сезонът за поредната джобна революция на комплексарите!
26
юли 2025
© Ангел Кондев – автор,
2025
©
Copyright 2025 by Angel Kondev
