"званите" и "призваните" арабска революция Бежанска криза безсмъртие виртуална реалност геополитика глобализъм гражданско общество демокрация Европейска солидарност европейска цивилизация западен рационализъм идентичност изкуствен разум информационни технологии ислямска държава ислямски тероризъм историческа необходимост католицизъм културна криза културна традиция локалност медийни манипулации национализъм национални интереси невидимите нетолерантност образователна политика олигарси патриотизъм политическа конспирация постиндустриално информационно общество православие расизъм рационализъм религиозен фундаментализъм руска "демокрация" руски империализъм случайност социални размирици съвременна България съвременно образование тероризъм художествени символи цивилизационен избор цивилизационен инстинкт

неделя, 1 декември 2024 г.

рефлекси и акценти

 

СИНГУЛЯРНОСТ

В теоретичната физика сингулярността е термин, с който се описва особена област от действителността. С нулев обем и безкрайна плътност, в нея познатите закони на взаимодействие и движение на обектите не действат – причина, която от гледна точка на наличните представи прави тази действителност непознаваема. Сингулярността е състояние, характерно за „черните дупки“, поглъщащи в хищната си паст планети, слънца и дори цели галактики. Според някои нови хипотези те всъщност са гравитационни звезди или съкратено „гравастари“ (gravastars), изградени от „тъмната енергия“, изпълваща разширяващата се Вселена.                     Понятията на съвременната теоретична физика могат да се използват и за описание на процесите, протичащи в обществения живот – както в исторически, така и в актуален план, в глобален или локален контекст. Глобално и исторически черните дупки се явяват във вида на „мрачните времена“, спохождащи периодично човечеството – безпаметните пропадания между големи епохи в развитието на цивилизацията, в които времето като че ли спира, а през погледа на по-късно живелите хора планетата изглежда пуста. Локално и актуално изригването на тъмна енергия добива трагичното измерение на суициден импулс, който е причинен от тежко психично разстройство, обладало някой отделен народ.

          През последните години светът за пореден път се е запътил към състояние на сингулярност и наред с всичко друго това е видно от обстоятелството, че старите изпитани категории, които доскоро с лекота описваха политическите и социално-икономическите процеси – ляв и десен либерализъм/консерватизъм, социализъм/капитализъм, глобализъм/национализъм, популизъм/елитаризъм и други от този порядък – стават все по неадекватни към разбиране на настоящето и прогнозиране на бъдещето. Същото е положението и у нас, където неспособността на политическата система да роди някакво смислено управление гръмко отеква в безплодните напъни на всякакъв род анализатори. Днес родните социолози, политолози и всевъзможни медийни шамани все по-отчаяно се лутат в емпиричните факти, подменяйки логическите връзки с празни приказки „аЛАнгро“ и увъртания, прикриващи експертната им немощ зад параван от невротични жестикулации, екстравагантни прически и останалите атрибути на панаирджийски гадатели, които трябва да внушат, че мнимата им мъдрост идва свише.          

          Големите (глобални и исторически) черни дупки не са обаче Свършека на света, а малките (актуални и локални) не винаги свършват със самоубийство. Въпреки космическия мрак погълнатата в тях светлина продължава плахо да проблясва и, в крайна сметка, един ден разкъсва оковите на чудовищната гравитация: от разрушителната стихия на тъмната енергия се раждат революционните технологични иновации, превръщащи се в запазената марка на следващата голяма епоха в цивилизацията; от мрака на самоубийственото бълнуване възкръсва духът на съзиданието.

          Кои народи ще оцелеят  и кои не след приливната вълна тъмна енергия зависи от виталността на техния културен „геном“, еволюирал в предходното им развитие  и преди всичко от способността да излъчат водачи със силна воля, ясна визия и нравствени устои, способни да ги преведат през мрачните времена.

          Сегашната политическа ситуация в България с основание предизвиква тревожност, която е на път да  прелее в дълбока колективна депресия. И точно затова в тези турбулентни времена страната има нужда от истински лидери. – Лидери, които нямат нищо общо с маршируващото по безбройните тържествени зари-проверки политическо стадо, пладнуващо в сянката на един вдигнат юмрук: с водевилните персонажи, надянали умно-красиви карнавални маски и камуфлажни рицарски брони; с натруфените в реквизитни академични аксесоари клоуни, гузно премигващи зад набързо скованите по тяхна мярка проповеднически катедри; с вресливите буфосинхронисти, подгряващи публиката с кавъри на стари възрожденски шлагери; с гелосаните факири, посичащи своите въображаеми опоненти с бутафорни мечове; с непорочните кючекини от балета на Сарая, извили кръшните си снаги под маанетата от зурните на Учиндолския биг бенд. Лидери, които да изгонят от площада пред храма цялата арогантна пасмина амбулантни търговци, предлагащи чудодейни муски против организирана престъпност, социална несправедливост, беззаконие, междуетническо напрежение и всякакви други беди, директен внос от евразийските производители.

          Какво предстои да се случи времето скоро ще покаже и нека Бог да пази България, макар че ако се вярва на хората с опит, Той понякога дава, ама в кошара не вкарва! 

   © Ангел Кондев – автор, 2024

  © Copyright 2024 by Angel Kondev