статии и есета

 

Всяка прилика с действителни лица и

свързани с тях документи е случайна!

 

 

ДЖИНС¹ – БИОГРАФИЯ, ПАМЕТ, ИСТОРИЯ

(Предпоставки, еволюция и перспектива на „Българския преход“. Документално изследване)

Резюме

 

ВЪВЕДЕНИЕ

Епитафия, публикувана в пресата и новинарските сайтове:

„Един достоен за пример живот

Внезапно ни напусна известният бизнесмен и общественик професор Иван Петров Иванов, допринесъл за икономическото развитие на страната в много области на стопанската дейност. Собственикът на една от водещите компании в енергетиката, множество електронни медии и няколко вестника неочаквано е починал по време на заседание на управителното тяло на ръководения от него холдинг.

Иван Иванов започва своята професионална кариера в държавната „Кантора за инженерно-технически експорт“ към Министерството на външната търговия, която продължава на дипломатическия фронт в редица страни от Африка и Латинска Америка. След началото на демократичните промени в България активно се включва в обществения живот и скоро се утвърждава като водеща фигура във формирането на новия бизнес климат, прилагайки иновативни подходи в мениджмънта и маркетинга, които черпи от богатия си опит, придобит при работата си в чужбина. Този опит той предава и на студентите в университета, в който е поканен и избран за професор по няколко дисциплини, ключови за създаването на ново поколение ръководни кадри за държавната администрация и българския бизнес.

Професор Иван Петров Иванов е не само индустриалец и тачен университетски преподавател. Той е и виден общественик, който чрез финансираните от него електронни медии и вестници активно работи за популяризирането и реализирането на каузи с дълбоко патриотично, демократично и хуманно съдържание. Целият му живот е достоен пример за подражание, а с неговата ненавременна кончина родната икономика, публичният ни живот и академичните среди претърпяха непредвидена и непрежалима загуба.

От опечалените колеги и приятели“

 

ЧАСТ ПЪРВА: 50 ГОДИНИ ПО-РАНО

Архив на МВнР

„Автобиография

на Иван Петров Иванов, гражданин на НР България, кандидат за заемане на длъжността аташе по търговските въпроси към българското посолство в столицата на Либийската джамахирия Триполи².

Роден съм на 1 януари 1950 г. в гр. София в семейство на служещи.

Баща ми Петър Иванов Иванов е служител в органите на МВР – ДС, 6-то управление³, с воинско звание „полковник“. Член е на БКП от 1944 г., а преди това е бил член и активист на РМС⁴. Участвал е в антифашистката съпротива като ятак, а непосредствено преди 9-ти септември и като партизанин. Признат е за АБПФК 2-ра категория⁵.

Майка ми Светлана Павловна Иванова е служител в отдел „Личен състав и специален“ в Министерството на културата. По народност е рускиня и е гражданин на СССР. Член е на КПСС⁶ и е председател на ОФ организацията⁷на ведомството.

Имам по-малка сестра, която е студентка по специалността „Руска филология“ в СУ „Кл. Охридски“. Член е на ДКМС⁸ и отговорник за културно-масовата дейност във Факултетния комитет на Комсомола⁹.

Женен съм с едно дете, което към момента е в предучилищна възраст. Съпругата ми работи като лекар в болницата на МВР в София. Произхожда от прогресивно семейство и е член на БКП.

Нямам роднини, засегнати от мероприятията на Народната власт.

Средното си образование съм завършил в столичното 9-то СПУ с изучаване на френски език „Георги Кирков“¹⁰ с отличен успех, след което отбих редовната си военна служба в НШЗО „Хр. Ботев“¹¹и охранителната рота към щаба на Първа българска армия. По време на службата си съм награждаван като отличник по бойната и политическа подготовка и политическата учебна година. Присвоено ми е офицерското званието мл. лейтенант.

След казармата продължих да уча във ВИИ „Карл Маркс“¹² по специалността „Политическа икономия“ като през втората година от следването си кандидатствах и бях одобрен да продължа следването си в МГИМО – СССР¹³ по специалността „Международни икономически отношения“, която завърших с отличен успех и почетния знак на Ректора за чуждестранни студенти.

От завръщането си в страната работя във Външнотърговско обединение „Кинтекс“¹⁴ като в момента заемам длъжността „старши специалист“ в рекламно-търговския отдел на Обединението. За работата си съм отличаван по партийна, административна и профсъюзна линия.

Като ученик съм се занимавал с активна комсомолска дейност и съм избиран за председател на комсомолското дружество на класа и член на ученическия комитет на гимназията, а по време на следването ми във ВИИ „Карл Маркс“ съм приет в Българската комунистическа партия, на чиито идеали и политика за изграждане на зрелия социализъм в Народна република България съм дълбоко предан.

За верността на написаното собственоръчно се подписвам:

Иван П. Иванов“    

ЧАСТ ВТОРА: ИНОВАЦИЯТА „CV“

Архив на СНС към НК по обществени науки на ВАК¹⁵

„CV европейски образец на д-р Иван Петров Иванов към документите за присъждане на академичната длъжност „професор“ по направление 3.5. „Обществени комуникации и информационни науки“ от област 3. „Социални, стопански и правни науки“:

ТРУДОВ СЖАЖ:

от 2003 г. до настоящия момент – зам. председател на Съюза за технологични иновации и развитие на бизнеса и медийната среда (СТИРМС)

от 2002 г. до настоящия момент – преподавател в Академията на МВР (бивш ВИПОНД)    

от 2001 г. до настоящия момент –  главен изпълнителен директор на „Инфомедия BG“ ЕАД

от 1997 г. до 1999 г. – доцент по мениджмънт и маркетинг в Славянски университет-София

от 1995 до настоящия момент – председател на борда на директорите на холдинг „Инвестинженеринг“

от 1991 до 1995 г. – управител на ООД „Етнофарма“

от 1985 до 1991 г. – търговско аташе в българските дипломатически представителства в Либия, Нигерия, Куба, Никарагуа и ЮАР

от 1976 до 1985 – специалист във външнотърговско дружество „Кантора за инженерно-технически експорт“ към Министерство на външната търговия на НРБ

ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ

2000 г. Специализация по икономика и управление в Южноафриканския университет (UNISA) – Претория, ЮАР

1999 г. Специализация по политически маркетинг и реклама в социално-икономическото отделение на Института за страните от Азия и Африка на Московския държавен университет (МГУ)

от 1993 г. до 1995 г. – докторант в самостоятелна форма на обучение със защитена дисертация на тема „Европейската перспектива на България и медийната политика за насърчаване на чуждестранните инвестиции“ и присъдена степен „доктор“ по „Обществени комуникации и информационни науки“

 от 1971г.  до 1975 г. – студент в МГИМО-Москва и успешно дипломиране с отличен успех по специалността „Международни икономически отношения“

от 1964 г. до 1968 г. – завършено средно образование в 9-та Френска езикова гимназия "Алфонс дьо Ламартин"-София

ЛИЧНИ УМЕНИЯ И КОМПЕТЕНЦИИ

Владеене на чужди езици:

майчин език – български

други езици – френски (писмено и говоримо): отлично

                     –   руски (писмено и говоримо): отлично

                                 –   испански (писмено и говоримо): добро

                     –   английски (писмено и говоримо): добро

Социални умения и компетенции:

                     –   богат опит за екипна работа в интеркултурна среда

                           –        умения за придобиване, обработка и анализ на информационни източници

                           –        добра комуникация с ръководните органи и организации

 

Организационни умения и компетенции:

                            –        опит в международни финансови операции и банкиране

                            –        умения за ръководство на колективни органи за управление

                           –        компютърни умения и работа с технически устройства за придобиване и предаване на информация

                               ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ

            Действителен член на Международната академия за интеркултурни когнитивни изследвания – Санкт Петербург, Руска федерация

           Почетен член на Великия орден на рицарите от Последния кръстоносен поход – Рим, Италия

          Почетен консул на Боливарска република Венесуела

          Председател на Федерацията по африкански и латиноамерикански бойни танци

          Многократен носител на годишната награда на Независимия съюз на свободните предприемачи (НССП)   

 

ЧАСТ ТРЕТА: ОГЛЕДАЛО ЗА ОБРАТНО ВИЖДАНЕ

                    Агитационна листовка на кандидат за депутат

         "Кандидатът за депутат в 32-и Многомандатен избирателен район от Политическа партия „Почтеност и прогрес“ (ПППП) Петър Иванов Иванов е възпитаник на Лондонското училище по икономика и политически науки. След дипломирането си в елитния университет започва работа като инвестиционен мениджър в областта на биотехнологиите и по-специално приложението на традиционните латиноамерикански билкови култури за лечението на хроничен ментален дефицит в подрастващите от развитите западни демокрации. Поради неблагоприятната конюнктура, свързана с административни и законодателни рестрикции в САЩ и някои страни от ЕС, пренасочва своя интерес към отбранителната индустрия, както и към търговията с електронна валута. Дейността му привлича вниманието на някои световни организации, определящи рейтинга на постиженията на водещите бизнес структури в този икономически сегмент, а засиленият медиен интерес към личността на Петър Иванов допринася изключително за изграждането на новия имидж на България в очите на цивилизования свят.

          Петър Ив. Иванов е носител на традиционните български ценности. Въпреки, че от малък е потопен в съвременната космополитна култура, той винаги живее със съзнанието за своите дълбоки родови корени. Още като ученик в Международното училище Village School, Тексас – САЩ, в което баща му го записва докато е на дипломатическа работа в Централна Америка, привлича вниманието на педагозите със своето есе за живота и делото на видния антифашист и борец за демокрация Петър Иванов Иванов – човекът, чието пълно име носи като негов внук. По-късно, по време на университетското си образование, той задълбочава своя интерес към отечествената традиция, основавайки кръжок по традиционна българска психотерапия с колумбийски растителен екстракт, за което е отличен от академичното ръководство и лондонските власти.

        Петър Иванов Иванов е син на известния български учен и бизнесмен Иван Петров Иванов. Подготвен да наследи ръководството на предприятията и организациите основани от неговия баща, днес той се завръща в своята Родина, която винаги е носил в сърцето си. Въпреки блестящата си кариера на Запад, Петър Иванов мечтае да отдаде своите сили и способности за просперитета на изстрадалото българско общество. Не можейки да се примири с факта, че днес то е попаднало в плен на корупцията и тиранията, той е подготвил оздравителен план, който, приложен от издигналата го партия и лично от него, за няколко години ще я превърне в мечтания от хилядолетия Земен Рай.

       ГЛАСУВАЙТЕ ЗА ПЕТЪР ИВАНОВ ИВАНОВ И ПП“ПП“!“          

       

ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ: ПЕРСПЕКТИВАТА НА НАЧАЛОТО

       На основата на презентираното по-горе документално изследване на предпоставките, еволюцията и перспективата на „Българския преход“ могат да се направят следните изводи и препоръки:

  Първо. Макар и засегната в някои монографични изследвания и други научни публикации, темата се нуждае от допълнително разработване, основано на богатия емпиричен материал в свободните, независими и обективни български медии.

     Второ. Резултатите от проучванията по темата в съответствие с предходната препоръка да бъдат интегрирани в освободените от идеологически догми и предразсъдъци учебни програми по хуманитарните дисциплини в средните и висши училища.

    Трето. Да се предприеме масирана агитационно-пропагандна кампания под лозунга „Където е текло, пак ще тече“ и да се набележат необходимите организационни и кадрови мерки за минимизиране на страничните течове от канализационните системи в урбанизираната българска територия.

    

 

¹⁾ Джинс – значението на този турцизъм е род, потекло, произход, но терминът има смислов оттенък, който го отличава от българските му синоними: с него по-скоро се акцентира върху социално-психологическите нагласи, предразположения и качества на индивидите, принадлежащи към рода, разглеждан в контекста на неговия генезис, за разлика от чисто биологическите.  

²⁾ Велика социалистическа либийско-арабска народна джамахирия е официалното название на Либия между 1977-а и 2011-та година, когато диктаторският режим на Муамар ал Кадафи, претендиращ да обединява социализма с исляма, е унищожен.

³⁾ ДС – Държавна сигурност: тайна служба, обединяваща разузнаване, контраразузнаване и политическа репресия срещу противниците на комунистическия режим и действаща както на територията на страната, така и извън нея; като самостоятелна структура ДС функционира в състава на Министерство на вътрешните работи (МВР) между 1953-та и 1990-та година; 6-то управление на ДС е обособено като самостоятелно звено през 1967-ма г. и чрез него се упражнява политически и идеологически контрол над всички групи от населението и най-вече интелигенцията.

⁴⁾ РМС („Ремс“) – Работнически младежки съюз: младежки филиал на комунистическата партия, създаден в края на 20-те години на миналия век и просъществувал под това име до 1947-ма г.                 

⁵⁾ АБПФК – Активен борец против фашизма и капитализма: звание, чрез което в българското общество се институционализира социално-политическата каста, която играе роля на основна опора на комунистическия режим; притежаващите това звание са групирани в 4 категории като в зависимост от позицията си притежават различни привилегии от рода на специална пенсия, предимство при придобиване  на жилище и лек автомобил, записване на децата им за студенти без конкурс и др.

⁶⁾ КПСС – Комунистическа партия на Съветския съюз, до 1952-а с името Всесъюзна комунистическа партия (болшевики), прието през 1925-та като наследник на Руската комунистическа партия (болшевики).     

⁷⁾ОФ – Отечествен фронт: създадена през 1942-ра година по инициатива на комунистите коалиция от опозиционни на тогавашния режим партии, която след съветската окупация и комунистическия преврат от 1944-та г. се трансформира като казионно всенародно движение, чрез което да се маскира тоталитарния режим и той да получи легитимност на „народна демокрация“.

⁸⁾ ДКМС – Димитровски комунистически младежки съюз: младежки филиал на БКП, възникнал на основата на РМС; ДКМС, наричан още „ковачница на кадри“ и „боен резерв“ на БКП, просъществува до 1990-та година.

⁹⁾ Комсомол – популярното название на ДКМС, идващо от руското име на комунистическата младежка организация (коммунисти́ческий сою́з молодёжи).

¹⁰⁾ СПУ – „средно професионално училище“ е основна организационна форма на средно образование в социалистическия период на страната, а елитното за своето време 9-то СПУ, създадено през 1961-ва г.,  днес е Френската езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“.

¹¹⁾ НШЗО – Народната школа за запасни офицери е институция за подготовка на офицери от резерва, която от 1901-ва до 1945-та е с името Школа за запасни офицери (ШЗО), а след 1990-та, до закриването ѝ през 2008-ма, се казва Школа за подготовка на запасни офицери (ШПЗО).     

¹²⁾ Наследник на Висшия икономически институт (ВИИ) „Карл Маркс“ е Университетът за национално и световно стопанство.  

¹³⁾ СССР – Съюз на съветските социалистически републики: доминирано от Русия (до 26 декември 1991 г. от РСФСР – Руска съветска федеративна социалистическа република) квазидържавна тоталитарна структура, съществувала от декември 1922-а до декември 1991-а година и включваща 15 съюзни републики, които след разпадането ѝ са самостоятелни държави. Между 1963-та и 1978-ма година Българската комунистическа партия (БКП), чийто монопол върху властта е закрепен в тогава действащата конституция, систематично се опитва да ликвидира суверенитета на България и да я превърне в 16-та съветска република.

¹⁴⁾ ВО „Кинтекс“: външнотърговска организация, специализирана в областта на търговията и контрабандата с оръжие, боеприпаси други ембаргови стоки, която е контролирана от Държавна сигурност; цялото ѝ официално наименование е „Кантора за инженерно-технически експорт“, от което идва съкращението „Кинтекс“; понастоящем съществува като ЕАД, регистрирано в съответствие с търговския закон, което се занимава с внос и износ на оръжие, боеприпаси и друга специална продукция главно за нуждите на Министерството на отбраната.

¹⁵⁾ВАК: Висша атестационна комисия – институция за присъждане на академични длъжности и научни степени, създадена в България по съветски образец за осъществяването на партийно-политически контрол върху дейността на университетите и научните институти в тоталитарната държава; ВАК се състои от научни комисии (НК) по различните научни направления, към които функционират специализирани научни съвети (СНС) по отделните науки; ВАК е създадена през 1949 г. и е закрита едва през 2010 г. – повече от 20 години след началото на демократичните промени, като основният (макар и прикрит) мотив за това забавяне е да се предотврати неконтролираното, а от там и „некачествено“ раздаване на научни и преподавателски титли от получилите вече автономност университети и научни организации.

      
     © Ангел Кондев – автор, 2021

© Copyright 2021 by Angel Kondev