ВЪЗСТАНОВКИ
Напоследък всяка година по това
време се прави възстановка на част
от случилото се в деня на Съединението. Както през април на Априлското
въстание, през август на Шипченската епопея, а напоследък в съответното време и
на по-отдалечени или пък по-локални исторически събития. Добре че досега никой
не се е сетил да се пресъздаде „9 септември 1944” – току виж артистичното
вдъхновение преляло в нещо по-сериозно и нещата излязат от контрол.
Нека не ми се сърдят организаторите
и участниците в тези самодейни спектакли, ако са усетили ирония в горните
редове. Струва ми се, че те са искрени, а намеренията им благородни. Но да ме
прощават, цялата тази бутафория ми се вижда твърде пошла. Не от естетическа гледна
точка – в крайна сметка един концерт на Азис или Лейди Гага многократно ги
задминават по художествените си „достойнства”. От нравствено-психологическа.
Защото издава големия дефицит в автентичното съпреживяване на историческото
минало и подмяната му с евтино повърхностно подражателство.
Всъщност самото това минало –
такова, каквото наистина е било, а не в митологичната му интерпретация, – е
пълно с примери за доста посредствени сценични изпълнения. Едно от тях е
показния бабаитски „героизъм” на Чардафон Велики, който удивително прилича на „подвига”
на народните партизани, извоювали славната си победа след като армията на маршал
Толбухин пресича границата на България.
Но да оставим тези
реминисценции. Гледах участниците във възстановката на Съединението – мъже на
различна възраст, които утре може би ще срещна в някое учреждение, в магазина
или на автобусната спирка и няма да позная, че са същите тези храбреци – и, както
казах, съм убеден в тяхната искреност и почтеност. Щом това ги вдъхновява –
няма лошо. Няма лошо и в това, че има хора, които се възхищават на изпълнението
им. Лошо е обаче, когато това влиза в манталитета на държавното управление. –
Издава не само лош вкус, но и комплексираност на управленския ни елит.
Комплексираност, която лично аз нито споделям, нито приемам да ми се натрапва
по този начин.
Някой ще каже, че „пресолявам
манджата”. Може и да е така, но как да не го прави човек, когато сегашния
държавен глава по време на същата тази възстановка изръси бисера, че щял да
изиска от своя македонски колега да се спре присвояването на българската
история в замяна на подкрепата ни за тяхното членство в евросъюза. (И на другия
ден взе, че наистина му написа такова гневно писмо.) Отдавна се опасявах, че
някой български политик ще падне до равнището на „братята македонци”, но честно
казано не мислех, че това ще е президента. Не защото съм възхитен от изявите
му, а защото предполагах, че ще остане на скромното си равнище и няма да
достигне до „висините” на своя предшественик. Няма що – заблуждавал съм се.
Човекът явно успя да надмине себе си. Но нямаше ли поне някой читав съветник да
му каже, че историята е такова нещо, което няма как да бъде откраднато. Нито
пък да бъде откупено дори на цената на някаква подкрепа за членство в ЕС. И
въобще е извън сферата на маркетинга и висшия мениджмънт, с уменията си в които
той толкова се гордее.
Ако иска да ни впечатли със стратегическа
визия, господин президентът трябва да направи нещо друго – с майсторски дипломатически
финт да пробута на македонците идеята и те да си направят някоя възстановка. Например
на битката при Херонея от 338 г. пр. Хр, където хлапакът Александър дебютира,
размазвайки обединените сили на останалите гръцки градове, или превземането на
Вавилон от същия не особено съзрял социално индивид седем години по-късно.
Македонците, както знаем, са големи храбреци и в хода на възстановките току виж
станало нещо по-голямо. А като имаме предвид къде се намират Херонея и Вавилон
така с един удар ще бъдат простреляни не два, а цели три заека – ще се
преодолее кризата в Гърция, ще се оправи положението в Ирак, което американците
на можаха да направят и, най-важното, България ще стане № 1 по политическо
влияние в света. От тук нататък Обама и Путин ще свеждат поглед, когато срещнат
българския президент и ще си водят записки, когато той им говори. Не знам само
какво ще кажат по въпроса жена му и Бойко Борисов.
© Ангел
Кондев – автор, 2012
© Copyright
2012 by
Angel Kondev
