"званите" и "призваните" арабска революция Бежанска криза безсмъртие виртуална реалност геополитика глобализъм гражданско общество демокрация Европейска солидарност европейска цивилизация западен рационализъм идентичност изкуствен разум информационни технологии ислямска държава ислямски тероризъм историческа необходимост католицизъм културна криза културна традиция локалност медийни манипулации национализъм национални интереси невидимите нетолерантност образователна политика олигарси патриотизъм политическа конспирация постиндустриално информационно общество православие расизъм рационализъм религиозен фундаментализъм руска "демокрация" руски империализъм случайност социални размирици съвременна България съвременно образование тероризъм художествени символи цивилизационен избор цивилизационен инстинкт

събота, 19 октомври 2019 г.

рефлекси и акценти


АЛТЕРНАТИВАТА НА СТАТУКВОТО И СТАТУКВОТО НА АЛТЕРНАТИВАТА
  
Две думички с респектиращо академично, т.е. „научно“ звучене напоследък са затиснали като страховити градоносни облаци родния политически хоризонт. „Ние сме алтернатива на статуквото“ – отеква от къде ли не над бойното поле, на което се води битката за кметове и общински съветници в предстоящите местни избори. Всякакъв вид и калибър партийни, независими и полузависими кандидати се надвикват, кой от кой по гръмогласно, че стига ошашавеният електорат да ги избере, мигом ще променят пустото „статукво“, сиреч те са лелеяната „алтернатива“.
За какво всъщност иде реч? Какво е омразното „статукво“? Каква е възвишената „алтернатива“?
Статукво, както е известно, идва от латинското Status quo“ и означава актуалното състоянието на нещо. Накратко – положението такова, каквото е. А какво е то в момента може да види всеки, отърсил ума си от негативното внушение, ловко прокарвано чрез използването на непонятния за мнозина латински термин:
·         България стои на политическата карта на Европа и Света по начин, по който никога не е стояла в цялата си Нова история след възкресението си от петвековния мрак, спуснал се над нея при завладяването ѝ от Османската империя. Авторитетен член на Европейския съюз със сериозна заявка за регионално лидерство в югоизточната част на континента, нейният образ днес вече се гради не само от постиженията на даровити спортисти и артисти, но преди всичко от нейната позиция по важните въпроси на общата европейска политика и представителите ѝ на ръководни позиции в европейските и световни организации.
·         Икономиката на страната е във възход като все повече се ориентира към високотехнологичните индустрии и се развива устойчиво на основата на изградената през последните години модерна инфраструктура, постигнатата финансова стабилност и качествения човешки потенциал, развитието на който е приоритет на сегашното управление.
·         Държавата е в много добра кондиция и при строго спазване на принципите на демократичното обществено устройство, както и гарантиране на човешките права и свободи, демонстрира все по-нарастваща способност ефикасно да се справя с предизвикателствата на демографската криза, мигрантския натиск, криминалната престъпност, корупцията – една държава, която при управлението през последните години осигурява ефективно и достъпно здравеопазване, съвременно образование и грижа за социално уязвимите си граждани.
Това е „статуквото“! И описанието му не е нито идеология, нито пропаганда. То е
просто обобщение на фактите, които са пред очите на всички. На фактите, които всеки може да види стига да не е зомбиран от внушенията, генерирани както отвън, така и отвътре от определени партийни централи и сенчестите конспиративни кръгове на старите номенклатурни кадри на комунистическия режим и неговите тайни служби. Стига да не е зомбиран от заклинанията, резониращи в потока от кресливи вопли на всякакъв род новоизлюпили се „защитници“ на демокрацията и услужливо тиражирани от медии, обслужващи съмнителни политически и икономически интереси.
„България е най-бедната страна в ЕС“ – тръбят те като целенасочено подбират негативни, често фалшиви новини и данни от разни статистики. „Българите са най-нещастните хора в света“ – е нестихващият им плач, който като ехо отеква в сълзливите словоизлияния на умело подбрани от камерата и микрофона „страдащи“ наши сънародници. За задръстените магистрали от пътуващи към курортите в чужбина очевидно недотам изстрадали люде ни дума, разбира се. Както и за претъпканите по всяко време молове и супермаркети, за модерните промишлени халета, за ремонтираните училища и детски градини, за болниците, в които всеки български гражданин може да получи медицинска помощ с най-новите технологии и още много, много други неща, които не се вписват в мистифицираното „статукво“, което трябва да се смени с цената на всичко.
„Политическият модел е порочен, режимът в страната е авторитарен и тираничен“ – е общото послание във всички лозунги, които могат да се чуят на всякакъв вид протести, постоянно организирани от борците против „статуквото“. Нищо, че те не са особено многобройни, меко казано, а лицата, които могат да се видят на тях, са едни и същи независимо дали става въпрос за права на хора с увреждания, заплати на учители, избор на магистрат, презастрояване на квартали, съдебно решение, уволнение на журналист и т.н., и т.н. Важното е купонът да тече и всички, особено „чужбината“, да се убедят каква тирания е сграбчила в желязната си прегръдка страната. Тирания, каквато не е имало нито по времето на царския режим преди „Девети септември“, нито при комунистите след тази дата, нито дори при турските султани. Страшна тирания, която на мига задоволява всички претенции на протестиращите  – дори и най-абсурдните, които в перспектива са в тяхна вреда. Ужасна тирания, която нито веднъж не събра кураж да използва своите силови органи срещу „борците за свобода“, дори когато действията им минават границата на позволеното от закона, а напротив – пази ги като рохки яйца и бди да не би някой неподходящ за спектакъла зрител да смути тротоарните им етюди. Една истинска тирания, само че тирания, упражнявана от малко невротично малцинство над мнозинството граждани с нормален психически статус.
„Ще изкореним корупцията“ – гръмко тръбят противниците на „статуквото“ и най-гласовитите между тях са тези, които пряко или косвено са замесени в повечето от корупционните афери, станали публично достояние. И колкото повече управлението на държавата на централно и местно равнище демонстрира воля да противодейства на този всеобщ за съвременния свят порок, освобождавайки се често от компетентни кадри при най-малкия намек за користно използване на служебното им положение, тиражиран в някоя медия, толкова повече расте апетитът на „борците“ срещу корупцията да са „алтернативата“.
Ах тази „алтернатива“! Като „червените ескадрони“ на Смирненски тя се готви да споходи страдалната ни Родина с „устрем горд и набег смел“ и да помете веднъж завинаги омразното „статукво“. И как не. Нали, вярна на латинския си корен – alter, тя е другото, различното, новото, което по дефиниция винаги е по-добро от старото. Стига, разбира се, вестоносците на това друго, различно, ново да не са като оня Илия от народното творчество, който като се преоблякъл, се оказал „пак в тия“. „Пак в тия“, защото в техните съкровени и недотам добре прикрити помисли алтернатива на статуквото такова, каквото реално е то, може да означава само едно единствено нещо:
·         Връщане на държавата обратно в ръцете на далавераджиите, забогатели по непочтен начин чрез криминално заграбване на финансови средства и материални активи в края на комунистическия режим и началото на демократичните промени, както и чрез уродливите форми на масовата и касовата приватизация малко по-късно. По същество това е връщане към олигархичната политико-икономическа система, отхвърлянето на която с много трудности и драматични колизии започна в последните години. Казано накратко – рестарт на кошмарния „преход“, който мнозинството българи вече искат да забравят; рестарт на властта на олигархията, която с нейната основна разновидност плутокрацията налага обществено устройство, подчинено на конспиративни задкулисни групировки, притежаващи националното богатство. – Болен, извратен вид капитализъм, маскиран в луксозната опаковка на либерална пазарна икономика. Възвърнала предишното си олигархично-плутократично съдържание, „алтернативната“ държава на борците против статуквото с лекота ще разпилее с мъка натрупания материален и духовен ресурс; ще загърби напълно обществения интерес в социалното дело, здравеопазването и образованието; ще даде простор за разгръщане на корупцията и разграбване на общественото богатство. И, което е пряко следствие от всичко това, ще възстанови нивото на престъпността от „славните“ мутренски години и ще реанимира духа на страх, отчаяние и нихилизъм.
·         Алтернатива на сегашния икономически възход може да бъде единствено икономическия упадък. И тези, на които статуквото не им изнася, лесно ще го постигнат. Не толкова, защото в глобален мащаб времената са трудни, а преди всичко, защото им идва отръки. Българските олигарси-плутократи никога не са разбирали от бизнес в собственото значение на тази дума. Издънка на номенклатурните кадри на предишния комунистически режим и неговите тайни служби, те винаги са разчитали на източването на държавни средства чрез заграбените от тях предприятия, които ловко препращат в офшорни сметки на екзотични дестинации и „инвестират“ в кичозен охолен живот. – Това е стопанската „алтернатива“, предлагана от борците срещу статуквото, след която ще останат само руини и хиляди разбити човешки съдби.
·         Изваждането на България от сегашния геополитически коловоз и връзването ѝ в кервана на страните, отчаяно кретащи из евразийската пустош – това е другото лице на „алтернативата“. – Една стара мечта на ожесточените противници на статуквото, вдъхновяваща ги не толкова поради техния „класово-партиен“ произход и политическа закалка, колкото, защото отговаря на вулгарния им материален интерес. Там, в евразийските степи, е далаверата, гешефта, алъш-вериша, които никак, ама никак не вървят, където и да било в съвременния цивилизован свят. Там са техните сродни души, там са „бизнес-партньорите“ от тяхната кръвна група. Европейският съюз, НАТО – това са досадни пречки пред геополитическата им мечта, които трябва да се отстранят; вражески организации, в които страната ни трябва да е троянския кон на бъдещите „братя по оръжие“, които трябва да саботира до пълния им разгром.  „Визия за България“ като „бананова република“! – С тази подробност, че бананите няма да са за износ, а ще се внасят „по второ направление“ и ще ги пускат по магазините само за Нова година.
Това е статуквото на „алтернативата на статуквото“. Звучи като каламбур, ама не е. Не е комична двусмислица и е добре да се знае какво се напъват да внушат всички стари муцуни и новоизгряващи звезди – политици, социолози, политолози, журналисти и всякакъв друг вид оракули и шамани на култа на „Алтернативата“ на статуквото. Да се знае за какво става въпрос, когато облъчват притихналата предизборно аудитория, която предпочитат да наричат електорат, със сакралните чуждици с латински корен. А оттам насетне всеки да избира между статуквото и неговата „алтернатива“ по мярата на своя разум и житейски хоризонт.

9 октомври 2019 г.
        © Ангел Кондев – автор, 2019
            © Copyright 2019 by Angel Kondev